Дълго се чудих дали да сложа снимката на тези нещастни кучета, които обитават и в студ и жега улицата...И те са като нас - изтормозени и опърпани, забравени от Бога и Европа. От време на време някой им подхвърля храна, гнусливо заобикаляйки ги.
През деня не са агресивни - лежат на стъпалата и сами се топлят. Нощем обаче, често изпадат в ярост, нападат, оголили хищно зъби, както го правим често и ние - обикновено необяснимо и за нас самите.
Този текст не е апотеоз за бездомните кучета, а за всички, които се чувстват охвърлени, забравени, ощетени и нещастни от живота ни тук, в България.

така е прав си нашият живот е кучешки

Като стана дума за кучетата... Все още не мога да свикна с хората, ровещи в кофите за боклук.